Св. Николай се родил през 270 г. в град Патара, област Ликия (дн. Турция). Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога чедо - момче, което кръстили Николай (от гръцки "победител на народа или който дава победа на народа."). Юношата прекарвал почти цялото си време в храма, където служел чичо му, епископ на Патара, на име също Николай. Скоро чичо му го ръкоположил за презвитер (свещеник), а по-късно и за епископ. Когато родителите му починали, той получил от тях голямо наследство, което раздал на нуждаещите се. След време, воден от Божия Промисъл отишъл в град Мира, който бил митрополия на цяла Ликия. По същото време там се били събрали всички епископи, за да изберат нов архиепископ. Най-старшият от тях получил видение, в което Христос му казал да поставят на престола първия човек, който влезе в църквата и той ще носи името Николай. Така св. Николай е избран за предстоятел на църквата в Мира и заема архиерейския престол до края на живота си. От там идва епитетът Мирликийски Император Константин Велики през 325 г. свикал Първия вселенски събор срещу ересите в град Никея. На този събор, който продължил около два месеца, бил съставен Символът на вярата, а ереста на Арий била осъдена. Там св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с видение, в което от едната страна на св. Николай е Иисус Христос с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор. Като узнали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като велик Божи угодник. За това в икони и стенописи много често от двете страни на св. Николай се изобразяват Христос, който му подава Евангелие и св. Богородица, която му подава омофор – знаци на архиерейската власт. Св. Николай починал на шести декември 343 г., на тази дата честваме и до днес неговото Успение. Тялото му било погребано в катедралата на град Мира, а от нетленните му мощи излизало благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение – за това се нарича и Мироточец. По времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от Мира в Бари, Италия. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола". Мощите на св. Николай почиват в Бари и до днес във величествената базилика, издигната в негова чест. Сред най-древните писмени източници за житието на св. Николай са творения на св. Андрей Критски (VIII в.), св. Методий, Патриарх Константинополски (IX в.) и Симеон Метафраст (Х в.). Най-ранното, запазено негово изображение е в църквата „Санта Мария Антиква“ в Рим (ок. 720). Във Византия иконографията му се установява към Х-XI в., от когато са и най-ранните му изображения - мозайка в „Св. София“ в Константинопол и икона от манастира „Св. Екатерина“ на Синай. Иконографските му характеристики не се променят през вековете – той се изобразява с бяла коса и къса, заоблена бяла брада, облечен е в архиерейски одежди, най-често в лявата си ръка държи Евангелие, а с дясната благославя. Неговият образ задължително присъства във всяка православна църква. Сцените от неговото житие започват да се изобразяват през ХII в., сред най-ранните икони с житийни сцени на св. Николай в православния свят е тази от Несебър, която днес се намира в Музея за християнско изкуство в Криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски“. В Боянската църква „Св. Николай и св. Пантелеймон“ (ХІ в.; ХІІ в.; 1259 г.) е изписан един от най-пълните цикли от житието и чудесата на св. Николай в средновековното изкуство, който включва цели 18 сцени. Върху продуктите на Макоинс голд св. Николай е изобразен допоясно, според утвърдената му иконография – с архиерейски одежди и Евангелие в лявата ръка. Св. Николай е сред най-почитаните светци и от Православната и от Католическата църкви, неговият образ пази и домовете на християните, помага на изпадналите в бедност, на несправедливо осъдените и избавя пленените. Не случайно в средновековната литература св. Николай често е наричан Скорипомощник, тъй като той чува молитвите, бързо се притича на помощ и избавя от беди. Почита се като покровител на плаващите, на моряци и рибари, пътешествениците, търговците и банкерите.