Житие на Св. апостол Андрей Първозвани

Името на ап. Андрей (Ἀνδρέας) означава на гръцки мъжествен, смел, доблестен. Св. ап. Андрей е станал първият ученик на Христос, за това е наречен Първозвани. Според Светото Писание св. ап. Андрей е роден във Витсаида, брат е на ап. Петър и е съгражданин на ап. Филип (Иоан 1:44; Мат. 4:18). Впоследствие живее заедно с брат си в къща в Капернаум (Марк 1:21-29). Бащата на св. ап. Андрей и на св. ап. Петър се казва Йона (Мат. 16:17). Апостол Андрей е един от двамата ученици на св. Йоан Кръстител, които след свидетелството му последват Иисус Христос (Иоан 1:35-40). След като прекарва един ден с Христос, той призовава и брат си Петър (Симон) да стане Христов последовател (Иоан 1:41-42). Според Евангелията на Матей и Марк, обаче апостолите Андрей и Петър, заедно с Йоан и Яков, са били рибари и по време на риболов са били призовани от Христос (Мат. 4:18, Марк 1:16). Последното споменаване за ап. Андрей в Библията е в книга Деяния Апостолски. Неговата проповедническа дейност след Петдесетница е свързана и с днешните български и румънски земи – Тракия и Добруджа. Сведения намираме в т. нар. „Деяния Андрееви” (Acta Andreae), съставени още в средата на II век и частично запазени в по-късни извори, също така в съчиненията на Отците на Църквата св. Иполит папа Римски, св. Григорий и др. Според тези източници, Апостол Андрей, се отправя към Понт (южните брегове на Черно море), като посещава Амасия, Синоп, Никея и Никомидия, Византион (Константинопол), Перинт - той се движи на запад и след това на северозапад към днешните земи на България. Във Византион (Константинопол) той основава първата Църква като ръкополага за първия епископ Стахий. Св. Григорий пише, че от Мала Азия той отива в Тракия и Македония. Св. Иполит папа Римски (170-235) свидетелства в съчиненията си си „За дванадесетте апостоли“ и „За седемдесетте апостоли“, че св. Андрей проповядва в Скития и в Тракия. Крайната северна точка при това пътуване е гр. Одесос – днешна Варна. Тук той проповядва известно време и успява да обърне доста хора към Христос. На новосъздадената християнска община той ръкополага за епископ ап. Амплий. Оттам отива в Ахая, за да намери мъченическата си кръстна смърт в главния град на провинцията, Патра.  В житието му пише: „на 30 ноември, в Патра Ахайска се чества паметта на св. Андрей, апостолът, който проповядваше Евангелието на Христа в Тракия и Скития. Той бил арестуван от Проконсула Егеас и първоначално хвърлен в затвор, после тялото му нарязано и накрая разпънат на кръст. На него той живя два дни, като поучаваше хората. И като измоли от Господа да не бъде свален от кръста, той беше обграден от голяма небесна благодат, докато една светлина за кратко го обви и той предаде Богу дух”. Кръстът, на който е бил разпънат е с формата на буквата Х, наречен по-късно „Андреевски кръст“. Точната година на смъртта му в различните източници се разминава, но е между 62 г. сл. Хр. и 69 г. сл. Хр, когато той е бил в дълбока старост. В житие на светеца се разказва и за множество чудеса извършени от него, включително и за няколко случая на възкресение на мъртви.

Според различни по-късни легенди, неговата проповедническа дейност се свързва с териториите на днешна Грузия, Русия и Украйна. През XII век се създава легендата, че апостол Андрей е посетил териториите на днешна Русия и Украйна – Киев, Новгород, района на Днепър и др. За това и се счита за основател на Руската църква и покровител на Русия. Руският император Петър I въвежда знаме на руския флот, което официално е прието през 1703 г. На него той поставя кръста на свети Андрей Първозвани. Андреевският флаг на руския флот понякога се използвал и като държавен.

Свети Андрей Първозванни се счита и за покровител на Шотландия. Според легендата, националният флаг на шотландците възниква през 832 година, когато в навечерието на битката с англо-саксонците кралят на скотите Ангус вижда в небето знамение във вид на Андреевския X-образен кръст.

В България до 9 септември 1944 г. бойният знак на Въздушните и бронетанковите войски е Андреевския кръст - черен на бял фон, поставян от двете страни на тялото и на крилата.

Най-ранното изображение на св. Ап. Андрей е от III- IV  в. в катакомбите „Св. Текла“ в Рим, следващите - в „Св. Павел извън стените“ в Рим (V в. ) и в „Сан Витале“ в Равена (VI в.). Тогава вече неговите иконографски и типологични характеристики са установени и не се променят и до днес в църковното изкуство. Той се изобразява възрастен с разрошена бяла коса и брада, често в ръце държи разтворен свитък или Евангелие. 

Св. Андрей е еднакво почитан и от Католическата и от Православната църкви, неговата памет се чества на 30 ноември. У нас Андреевден е съпроводен с различни поверия и фолклорни обреди. Вярва се, че денят започва да наедрява колкото едно пшеничено зърно, за да надделее над нощта напролет, когато ще свърши и зимата. Според едно предание, мечка изяла вола на Андрей, а той успял да я залови и я спрегнал нея в ралото, за да изоре нивата. Заради това деня се нарича още Мечкинден. За добра реколта и за да не ядат мечките зърното, на деня на неговия празник се вари царевица, жито, грах, боб.

Тропар:

„Като първозван между апостолите и брат на върховния от тях, моли се, Андрее, на Владиката Христа: да дарява мир на вселената, и на душите ни велика милост“.

 

Маркираните със * полета са задължителни.