Троянски манастир "Успение Богородично"

Манастирът е разположен на брега на река Черни Осъм, в село Орешак, на 10 km от Троян. 

Основан е около 1600 година. Според различни прадания монаси от Атон, отиват във Влашко със светинята на манастира – чудотворната икона на Богородица Троеручица, която е копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (XIV век). Троянският манастир бързо се разраства. По времето на игумена Калистрий от Ловеч, манастирът е разгромен от турска банда. Самият игумен е посечен.

През първата половина на XVIII век манастирът отново. Настъпва и икономически разцвет. В него започва да функционира и килийно училище.  По същото време игуменът Христофор, осъществява първите по-големи строежи в манастира. Той издига някои нови сгради и стяга дървената църквал. Около 1780 година игуменът Пахомий организира изграждането на нова, вече каменна съборна църква.

В началото на XIX век манастирът вече е доста голям. Жилищните корпуси, които обграждали двора са двуетажни и дори триетажни – нещо изключително рядко за епохата. В северозападния ъгъл има жилищно-отбранителна кула. Повечето от тези сгради са построени от Паисий, който след 1785 година е игумен в продължение на цели 32 години. Негово дело е и изграждането в края на XVIII век на манастирския скит „Свети Николай Чудотворец“, източно от манастира. На 4 декември 1830 година след продължителни постъпки от страна на клира Троянският манастир е признат за ставропигиален, пряко подчинен на Цариградската патриаршия.

В 1832 година Партений изгражда нов, втори скит „Свети Йоан Предтеча“, получил и името „Зелениковец“ от местността, където е издигнат. Още през същата година са събрани дарения и за построяване на нова съборна църква. Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 г. от митрополит Иларион Търновски в чест на Успението на Пресвета Богородица. През 1847 – 1848 година тя е украсена със стенописи от Захарий Зограф.

Пететажната манастирска кула със звънарница е построена през 1866 г. 

Васил Левски основава тук частен революционен комитет. По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. монасите и околното население подпомагат отряда на генерал Павел Карцов при прехода на Балкана.

 

 

 

Маркираните със * полета са задължителни.