Свети великомъченик и чудотворец Георги Победоносец

Името Георги означава на гръцки земеделец. Свети Георги е един от най-почитаните светци от всички християни на Изток и на Запад. Св. Георги е толкова популярен, че се се почита дори и в исляма. Св. Георги е национален светец в много страни като Грузия и Великобритания. В други страни е светец-покровител на столицата, патрон на град, на армията или на земеделието - Русия, Германия, Канада, Португалия, Малта, в градове като Венеция, Неапол, Барселона и др. Особено почитан е светецът на Балканите – в България, Сърбия, Гърция, Македония и Албания. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика е ротондата „Св. Георги” в София, построена през ІV в. Една от най-големите български светини – Зографският манастир на Света Гора (ІХ в.) е посветен на св. Георги. Името на манастира „Св. Георги Зограф“ произхожда от легенда, според която образът на св. Георги по чудотворен начин сам се е изписал, върху дъска подготвена за икона. Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и владетели, посветени на св. Георги, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Поморийският, Букуровският и др. Във всеки от тях се съхраняват многобройни реликви, свидетелства за проявената от светеца молитвена помощ към християните. В България неговият празник се чества на 6 май (според Юлианския календар) като ден на Българската армия и е един от националните празници на България. Това е единственият църковен празник, който се чества по т. нар. стар стил. По нов стил (Григорианския календар) паметта на св. Георги е на 23 април, но тази дата често се пада през Страстната седмица или на самото Възкресение Христово (Великден). В Гърция празникът е подвижен - ако 23 април се падне преди Възкресение Христово, честват паметта на светеца в първия понеделник след Възкресението, т. е. на Светли понеделник.

Св. Георги е бил от патрициански род, родителите му Геронтий и Полихрония също са канонизирани за светци. Според повечето от жития на св. Георги, той е роден в Кападокия, а като място на неговата смърт се сочи град Лид - днес в Израел, на 20 км. от столицата Тел Авив. Св. Георги е заемал висок военен пост в римската войска, но заради отстояването на християнската си вяра по заповед лично на император Диоклециан е подложен на множество мъчения. Благодарение на молитвите си св. Георги по чудотворен начин бива изцеляван след всяко от мъченията, накрая е обезглавен на на 23 април 303 г. Царица Александра е била съпруга на император Диоклециан, но виждайки силата на вярата на св. Георги, тя приема Християнството и е убита в същия ден, а по-късно е канонизирана за светица – паметта й се чества на 23 април. Св. Георги се почита и като Чудотворец, поради множеството чудеса извършени след смъртта му, след отправени към него молитви. Сред чудесата му са възкресения на мъртви хора и животни.

Св. Георги, както и другите светци войни, първоначално се изобразява в благороднически одежди, с мъченически кръст в дясната ръка. Тази иконография никога не изчезва и функционира паралелно заедно с тази на войн, облечен в римски военни доспехи. След ХІІ в. вече се установяват иконографията на св. Георги като войн, която най-общо има три варианта. Според първия, светецът се представя прав в римски доспехи и въоръжение, тя е и най-популярната в монументалната живопис. Втората е на войн конник, драконоубиец, която става доминираща в иконописта. Третата интерпретация, която се среща по-рядко, е на светеца войн, седнал на трон. Св. Георги се изобразява през Средновековието и върху нагръдни кръстове (енколпиони), за да предпазва от враговете, този който го носи. В църквата „Св. Димитър“ (ХІІ в.) в с. Паталеница е един от най-ранните образи на светеца като конник, не само в България, но и в цялото православното изкуство. Св. Георги Победоносец на кон, който убива змея илюстрира широко разпространена средновековна легенда. Според нея, близо до днешен Бейрут страшен змей излизал от езерото и опустошавал цялата околност. Жителите, за да го умилостивят, всеки ден му принасяли в жертва по една девойка. Накрая дошъл ред на дъщерята на тамошния цар, но се явил св. Георги на бял кон, поразил змея с копието си, а на принцесата казал да върже змея с пояса си и да го заведе в града. Често на коня зад св. Георги се изобразява малка фигурка със стомна в ръка. Този образ илюстрира друго чудо на св. Георги, в което светецът спасява юноша, отвлечен в робство от иноверци. След горещите молитви на неговите родители, които са на стотици километри, светецът го грабва на коня си и го връща при тях. Това се случва в момента, когато юношата налива вино на своя господар. Попадайки по при родителите си, той още държал стомната.

Функция на конните изображения на св. Георги и другите светци войни е "охранителна“, т. е. те предпазват съответното място от нападения на врагове и зложелатели. Това намира израз в поставянето им над или върху входните врата на църкви, върху фасадите или входните пространства на църквите, върху олтарните двери или над портите на градовете.

Тропар на св. Великомъченик Георги Победоносец, глас 4

Като на пленените освободител и на бедните защитник, на немощни лекар, на царе поборник, победоносче, великомъчениче Георгие, моли Христа Бога да се спасят нашите души.”

 

 

 

Маркираните със * полета са задължителни.