Среброто – история на непреходен интерес

Към днешна дата има три основни сектора, които генерират основното търсене и потребление на сребро. То се използва в промишлеността, като инвестиционен актив и за декорации и бижута. Най-голямото потребление преди година и половина е било за индустриални цели (594.9 милиона унции сребро), следвано от бижутерията (215 милиона унции) и медалите и инвестиционните монети (196 милиона унции).

Каква е причината за този засилен интерес към среброто? Отговорът се крие в свойствата на този ценен метал, който се характеризира със сила, ковкост, добра електро и топлопроводимост, способност да отразява добре светлината и устойчивост на висока температура. Те се срещат и при други метали, но рядко в такава комбинация.

Специфичният блясък и ковкост на този метал са в основата на неговото име. Различават се два основни корена на думата в различните езици. Единият идва от Мала Азия и асирийската дума sarrupum (стапям) и се ползва в английската дума за сребро „silver” и немската – „silber”. Другият корен идва от гръцки (argos – бял, блестящ), който е в основата на френската дума „argent” и италианската - „argento”. Любопитен факт е, че и произходът на името на Аржентина също се свърза с големите добиви на сребро.

Кога и къде са оценили среброто като безценен метал? Историята ни връща към територията на днешна Турция, преди около 5000 години. Благодарение на добива му, цивилизациите в Близкия изток и Гърция са процъфтявали. В Древен Египет също са открити сребърни предмети. Счита се дори, че материалът е бил ценен почти колкото златото, защото обработката му тогава не е била толкова лесна. Обикновено жените носели сребро, защото този метал се свързвал с луната и женствеността, докато златото е било символ на мъжествеността и слънцето.

По-късно Испания също се включва в търговията със сребро, изнасяйки го чрез корабите, които пътуват с подправки от Азия . В добива се включват постепенно и Германия и някои страни в Източна Европа. Между 1000 и 1500 година броят на мините нараства, технологиите се развиват, което респективно увеличава обема на производството.

Нов етап в историята настъпва с откриването на Новия свят през 1492 година, което дава достъп до нови непознати и неизползвани досега ресурси. Между 1500 и 1800 година 85 % от световното производство на сребро се свързва със страни като Боливия, Перу и Мексико. В последствие достоен конкурент стават и Съединените щати и по-конкретно Невада, чийто официален прякор е „Сребърният щат“.

Към 1870 година производството в световен мащаб нараства от 40 до 80 милиона унции за година. Но развитието не спира дотук, напротив. Технологичният прогрес, новите методи за сондиране чрез пара и въвеждането на нови транспортни средства стават причина до 1920 година производството да се увеличи на 190 милиона унции годишно. Тази внушителна цифра се дължи и на добива от териториите на нови държави като Канада, Африка, Чили, Япония и др.

С времето хората се научават как по-ефикасно да разделят среброто от другите руди, което също влияе на обема на производство до степен, че качествените руди в световен мащаб започват да се изчерпват към края на 19 век. Ето как процесът, започнал със спорадични добиви преди 5000 години, към днешна дата представлява производство на 671 милиона унции годишно в световен мащаб.

Среброто в ежедневието. Още от средата на 13 век среброто започва да се използва все по-често в ежедневието за изработка на прибори за хранене и вещи за дома, като става символ на богатство и лукс. Дълго време то се използва и за направа на огледала, защото от него се получава тънък слой с добра отразителна способност.

Другата широка употреба на среброто в ежедневието е под формата на монети. Първите данни за използването на такива се свързва с Римската империя. Оттогава до наши дни те са се използвали от различни цивилизации, като постепенно ги изместват други по-достъпни метали. Към днешна дата само Мексико ползва среброто като официална валута, макар и в малки количества. В останалите страни сребърните монети се използват с цел инвестиция. Една от най-известните инвестиционни монети е „Виенска филхармония” (http://bit.ly/1ZLBY8T), която се произвежда от Австрийския монетен двор от 2008 година.

Друга тенденция, която става все по-популярна е инвестицията в сребърни кюлчета (http://bit.ly/1T9C8qf). Големи производители като Argor-Heraeus в Швейцария гарантират на клиентите и партньорите си качествена продукция, благодарение на богатия си над 60-годишен опит. От 1951 година до наши дни те присъстват на международния пазар като откриват нови филиали в Германия, Италия и Латинска Америка. В България произведени от Argor-Heraeus сребърни кюлчета се предлагат от Macoins Gold.

В бижутерията също се разпространява практиката да се използват заместители или примеси, тъй като употребата на метала в толкова много сфери го прави сравнително дефицитен. В чиста форма се използва предимно при изработката на монети и медали. Притежанието им е ценно, но усещането се засилва най-вече когато знаем каква богата история е скрита в него.

Маркираните със * полета са задължителни.