Гигински манастир „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски“

Гигинският манастир  „Св. св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян Асийски“ е разположен в Западна България, на около 16 km югозападно от град Брезник и на 4 km източно от село Гигинци, в полите на връх Тумба (1129 m.) в планината Църна гора и поради своето местоложение е известен още като Църногорски манастир.

Св. безсребърници и чудотворци Козма и Дамян били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък - езичник, починал рано; майка им Теодотия - християнка, ги утвърждавала в християнските добродетели, впоследствие била причислена към лика на светиците.

Козма и Дамян от ранна възраст залягали да изпълняват Божия закон. Когато порастнали, за да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарското изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лекари. Господ Иисус благословил двамата лекари и им  дарил чудотворна целителна сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апостолите: "Болни изцерявайте, прокажени очиствайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава "безсребреници".

Археолгически разкопки доказват, че най-старите манастирски  постройки се датират около ХІ – ХІІ век. По време на проучванията са разкрити запазени останки от правоъгълно монашеско крило на манастира и защитна кула. Защитните съоръжения (кули) са били обичайни за манастирите от Второто Българско царство. Този вид съоръжения са защитавали Рилския, Хилендарския, Зографския манастири. Манастирът се е наложил като средище на обществения живот на жителите  от съседните околности. Ежегодно край стените на манастира е ставало голямо пазарище. 

През XVI в. в обителта се помещавало и килийно училище. 

Около 1737– 1739 г.  манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му. Пожар унищожил и манастирската библиотека с ценни църковнославянски богослужебни книги, кондикта и други манастирски документи.

Само след няколко години хилендарски монаси, които открили лековития извор (аязмо) в близост до съвременните постройки на манастира решили да преместят манастира до него. С помощта на местното население били построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква. Отначало били построени килии и постройки за битови и стопански нужди (фурна, хамбар, магерница), а по-късно е построена сегашната църква. Манастирската църква била построена върху основите на по-стар храм, съществувал на това място, близо до аязмото от времето на първия манастир. 

Черквата е завършена през 1814 г. Първо­началната църква е била еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно на запад е пристроен полукръгъл притвор. Според Андрей Грабар притворът е изграден към 1886 г. Старата църква, над която е изграден сегашният Гигински манастир, вероятно е била също еднокорабна, едноапсидна, псевдотриконхална сграда, аналогична на църквите от късното средновековие в Горнострумските райони и Знеполе.

През Възраждането престижът на светата обител се засилил. Тук софийският митрополит е ръкополагал свещениците на цялата околия, а в килийното училище на манастира децата от околните села се учели на вяра, четмо и писмо. 

Манастирската църква е обявена за архитектурен паметник. Живописта по стените е нанасяна три пъти, като последното е от 1886 г. Образите са изпълнени в така наречения народен стил от образописеца Георги Попалексов. Стенописите от края на XIX век са интересни с рисунките на местни ктитори, в които е предадена детайлно брезнишката носия от това време. 

Един от големите благодетели на Гигинския манастир бил Алекси Стефанов от с. Гигинци, който дал много средства за уреждането му и за увеличаването на манастирските имоти. Ктиторът на църквата деда Алекса, е нарисуван в цял ръст от южната страна на църквата.

Лечебната вода в манастира извира от корените на стар дъб, който се намира в двора на манастира. Според записките на манастира водата е успяла да помогне за изцелението на хиляди хора.

Маркираните със * полета са задължителни.