Бачковси манастир "Успение Богородично"

Бачковската ставропигиален манастир "Успение Богородично" e основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани. Към края на XI в. в Бачково се оформя книжовна школа. През 1344 г. Бачково постъпва в границите на търновската държава и остава в нейните граници до   1364 г. С грамота от 15 февруари 1628 г. патриарх Кирил I Лукарис потвърждава ставропигиалните права на Бачковския манастир. Към 1869 г. в манастира е открито училище, в което деца от околните селища се учат на гръцки език. На 8.12.1894 г. по искане на монасите обителта преминава под ведомството на Българската екзархия.[16] 

През 1941 – 47 г. в Бачково е евакуирана Пловдивската духовна семинария. 

Манастирските сгради образуват два правоъгълни двора – северен и южен. Първоначално еизграден северния, а в последствие през 30-те години на XIX в. е добавен южният. В сегашния си вид източната страна на северния двор е строена през 1928 – 29 г., западната – през 1949 – 55 г., а северната – през 1964 г. Манастирските крила в южния двор са възстановени през 80-те години на XX век по проект на архитектите Никола Мушанов и Зл. Кирова. 

Главна черква „Успение на Пресвета Богородица“ е построена през 1604 г. върху основите на старата Бакурианова църква и по образец на светогорските триконхални храмове.

Иконостасът е от първите десетилетия на XVII в. и е един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи. Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир Ивирон.

Първоначалната живопис в наоса е била изцяло прерисувана от зографа Мосхос от Одрин през 1850 г.

Църква „Св. Архангели“  е посветена на предводителите на небесното войнство Михаил и Гавраил. Тя е двуетажна и се намира западно от главния храм. По археологически сведения е била построена преди XIII век и навярно обновена през XIV в. от цар Иван-Александър. Захари Зограф изписва през 1841 г. аркирания свод-проход под църквата. Стенописите в на горния етаж са от 1846 г. и също като тези в главната църква са дело на одринчанина Мосхос.

Църква „Св. Никола“ е строена от 1834 до към 1837 г. при игуменството на йеромонах Ананий – българин от Сливен. Църквата се издига в южния манастирски двор. Стенописите й датират от 1840 г., и са дело на Захари Зограф.  Първоначалната стенопис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините.

Костницата. Двуетажната гробищна църква се намира на около 300 метра източно от основните здания на манастира. Реставрацията на храма и неговите стенописи е завършена през 2002 г. със средства на кипърската фондация „А.Г. Левентис". В долния етаж е оформено костохранилище (гробница), а в горния – храм. Първоначалната стенопис от XII век е относително добре запазена и се нарежда сред най-ценните произведения на православното изкуство от времето на Комнините. Българският цар Иван Александър е изобразен в притвора на костницата.

Старата манастирска трапезария е била построена в 1623 г. и покрита със стенопис през 1643 г. 

Най-голямата светиня на Бачковския манастир е Чудотворната икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява на специално място в съборния манастирски храм. От цялата живопис се виждат само лицата на Св. Богородица и Младенеца, а всичко останало е покрито в знак на почит с два сребърни обкова. 

Храмовият празник е 15 август.

Маркираните със * полета са задължителни.